Болката ми мъртва е
и в мене песен ражда се.
Но песен ли е?
Песен без слова и тон.
Живот извира в тишината,
като отзвук от далечен стон.
След бурята тревата се надига
към слънцето,
към утрото,
окъпана в свежата роса.

След трясъка, в небето ражда се...

В небето птици носят се,
тя трепне в техните крила.
В утрото тя ражда се
из нежна тишина.
След трясък в небето раждаш я,
след бурята в моята душа.
Една усмивка в себе си усмихната
родена в песен без слова.