Като с нож се раняваме. Смъртно.
И наричаме белега „Обич”.
Колко още Животи ще търсим,
Премалели до изнемога?

Свободата да бъдем различни,
Паметта на забравени мисли,
Онемели от викане истини,
И пътеки към себе си...Чисти!

Рядко хвърляме поглед през рамо
С диагноза – до гроб късогледство.
Пулса бие в ушите ни...Слабо
С необичане във наследство.

Като гладни животни се хапем,
А се спъваме в празни стремежи.
Плоскостта под нозете си клатим....
...По живеене сме невежи...