Ела със мен. Ще бъдеш мой късмет. -
с пречупена усмивка той ми каза.
Погледнах го с доброто си сърце
и някак не можах да му откажа.
	
Слаб, блед и гладен, с огнени очи
в лицето ми се взря нетърпеливо.
Получил вчера някакви пари,
да надхитри рулетката отивал...
	
Приседнах му от лявата страна,
а крупието каза да внимавам.
Заложихме на черните числа.
И нищо... Трябваше да удвоява.
	
Какво да сторя аз, една жена...
Не бях дори и ангелът-спасител!
Въздъхнах, след поредната игра
непипнати потънаха парите.
	
Не чуваше сподавения смях
на неколцината добре познати.
Последните залози пропиля
и разкопча часовника си златен...
	
Излязохме навън след полунощ,
казиното затваряше за него.
Той не проклинаше късмета лош,
усетих само как трепери леко -
	
...във тъмното говорехме с ръце.
От упор ме застреля откровено -
страстта му дива можела да спре
от обич на такава като мене...
	
	
© Елена Желева. 24.07.2011 г.
Стихът или части от него не могат да се копират и използват без съгласието на автора.