Бях малко, чувствено дете

приемащо живота със насмешка.

Играеше той с моето сърце.

Аз бях любимата му оптимистка.

Докоснах друго същество човешко.

Погубено от болка и страдание.

Докоснах го с душа така горещо,

че подарих му своето желание.

И как? Как с тоз нелеп животец да споря?

Щом за нищичко желание в себе си нямам.

И как? Как да спра и да се престоря?

Как да преглътна и да остана няма?

Моля те, сърце, умри!

И без друго убиваш в мен всичко прекрасно.

Спри да даваш на чужди души искри!

Че когато си тръгваш боли ужасно.