Уморих се вече да съм мъжко момиче.
Да се боря. Да ритам. Да хапя и дращя.
Да не ми пука, когато не ме обичат.
Да не чувствам болка от чуждото щастие.

Уморих се да нося челото си гордо.
Да се крия зад думи с усмивка фалшива.
Да на мисля за изход, там нейде - ,,зад борда\".
Да съм винаги секси, възбуждаща, дива...

И ми писна от този абсурден спектакъл,
в който вечно играя във главната роля.
 - Какво ми има ли? Нищо. Не, не съм плакала. 
Ще си бъда в гримьорната. И ще се моля...