Уморих се да пиша писма неизпратени.

До съмнало да се пилея в мастило и дим.

Язовирна стена на сълзи неизплакани -

единствено на себе си да съм необходим.

Да бъда скитник вечен, Вечността пребродил -

без посока и път, с торба надежди овехтели. 

Макар и страховете си да съм преборил -

такива като мен къде ли биха ги приели...

Уморих се да държа писалката артритно.

Да ме събужда тишината с писък истеричен.

Капризите отляво все да са във такт - аритмия.

С кръв маврудена да избледнявам анемично.

За такива кранти уморени, като мен,

трябва Времето да си измисли друго време...

Късно е за срещи. За годеж съм пременен -

девойката с косата за любовник ще ме вземе...