Умалено-
между стените от картон
(придържани със молив)
едно изрязано момиче
се усмихваше
Препънах се в косите й от нарисуван абанос
в хартиения пламък на очите й
до кости посинях
страхът между бедрата й
до бяло ме измокри
и май разбрах, че я обичам,
така прегъната във лодка
от хартиен страх
обесила с конци платната
за да си измисли вятър...
прииждащ от дъха на мигащите устни
Обичам те сред умаленото море
притиснато във рамка на стена...
Обичам те!
Дори рисунките да се превърнат в букви...