Ухаеш ми на водни боички… На морско синьо…
Такова силно, ярко… биещо със смело сърце…
Настаняваш се бавно, с лека стъпка в ума ми…
И превземаш света ми… чрез моите ръце…
Рисуваш ме с онази любовна песен…
Върху кожата ми стъпки от пясъка оставяш…
И ме гледаш… очите ти са четки и моливи…
Аз съм твоят лист… върху мен чувствата си ти изливаш…
Пееш ми чрез чувства и копнежи…
Чрез ръцете ти… чрез мечтите…
Криеш се… не искаш никой да те забележи…
Искаш да се срещнат две по две сълзите.
И плачеш… плачат ръцете ти… чакащи любовта…
И мечтаеш… с думите… изричани бавно и красиво…
Искаш… не от разум… а от душа…
Да ме докоснеш.
Твоя бях… преди… тогава бях картина…
Твоя съм сега… такава… песен… мила…
Твоя ще бъда… стих отронен от есента...
Завинаги твоя… ухание, което те топли… през нощта!