Луната днес прилича на сълза,

заседнала в окото на удавник...

изгубил вярната следа...

намерил я в реката хладна.

Луната днес прилича на любов,

мечтана и недостижима...

Водата се превръща във покров,

обичаща омайно с тиня.

Милваща лицето с шуми,

желания венец от лаври,

в ушите му измамни думи

танцуват с пеещите ларви.

Луната днес прилича на... какво?

Кого е грижа на какво прилича?!

...осъмна недокоснато легло,

не чуто бе жадувано „Обичам те!“...