Всеки сам кръста понася,
но все някой за нас го боли,
една сълза се изплаква от мрака,
вперени в нас са очите добри.
И всеки прегърнал за себе си кръста
протяга към нечий ръце,
да поеме от тежест, под която се пръска
от удари обично сърце.
Но своята участ сам всеки си носи
и тръни намества си сам...
В живота ми таз странна, нелека голгота
не искам на друг да предам!