Звъни по сетивата тишината,в роса облякла сънени тревии слънчев лъч протяга се в позлата,отправил взор през влюбени ели…
Такава утрин неведнъж сънувам -
красива тишина във мен вали,
а аз ефирен с изгрева танцувам
и приказност от въздуха струи…
Дали е знак, че вече остарявам
и може би сънувам оня свят,
с човешката порочност се прощавам,
пречистен от разсъмващ росопад…
Целува ме в съня ми тишината
пред хаоса на шумния ми ден
и някаква надежда непозната
протяга две ръце и търси мен…
Оставям се в роса да ме окъпе
надеждата на тази тишина
и утрото след нея да настъпи
в една боляна, чиста синева…
Николай Дялков
Ноември, 2011 год.
гр. Тополовград