Сънено още слънцето наднича,
не топли, но свети над вече будния град.
Едно младо момиче в утрото тича,
гълъбите да нахрани на големия площад.
А вятърът го причаква и аплодира шумно,
развява пъстрите му поли и коси,
засипва го с разноцветната есенна шума,
играе си с него и се весели.
Момичето ръце разпери и се завъртя,
затанцува валс с гълъбите бели
и с пъстрите есенни листа...
Усмихнати хора, за миг са поспрели.
От кафенето жадно го гледат мъжки очи,
омагьосва ги красивата гледка
и всяко мъжко сърце бързо, бързо тупти,
но нехае за тях младата кокетка.
aza_9