Все някога и аз ще мигна

и ще полегна под зелените треви.

Когато дойде време да си ида,

сал едно тогаз ще ме тиши.

 

Че все така край моя дом река ще има

и патици щастливи в нея ще кръжат,

и свойта благодат ще слънцето разлива,

и все ще е забързан за някъде светът.

 

Все тъй вода в потока ще бълбука,

забъзана под старите върби,

и нова рожба в люлката ще гука

под грейналите майчини очи,

и песен пролетна ще пей капчука

под бляскавите слънчеви лъчи.

 

Камините които съм направил,

все тъй ще дават пламък

и приказки все някой дядо

на свойто внуче ще разказва.

 

И пеперудите, както преди,

над мойте цветя ще лудуват.

В басейна, що аз съм сградил,

на внуците децата ще плуват.

 

И пак пред вечната стена

наследниците мои ще се спират,

и може някой все така

кат\' мене думи да намира.

 

И ще запеят, със сигурност знам,

от моите песни далечни,

и всеки щом мине от там

от тяхната нежност ще трепне.

 

Все някога и моят земен път ще свърши

и ще угасне неспокойният ми дух,

но ще остане спомен непрекършен

сред моите потомци тук.

 18.01.2010 г.

София