(из цикъл: “Юношеска любов“)
Божие чудо странно, потайно,
беше за мен как се ражда денят,
как изгрялото слънце сияйно,
почва отново небесния път!
С гега лескова, след стадо голямо,
тръгва овчаря във ранния час;
и със торбичката книжки на рамо
бързам стремглаво към школото аз!
Вий се, извива пътечката тясна,
към отсрещното диво присое,
а целта ми – от ясна, по-ясна -
там белее се школото мое!
март, 2012 г.