Остават чувствата незрими -

като лъчи неуловими -

душата ми, когато близне

рилския прекрасен изгрев.



При теб, когато се завръщам

смълчана моя, родна къща,

и цветните лехи  се  вдигат,

и с тичинките ми намигат,



когато прага топъл чака,

на него да приседна в мрака,

когато мамините думи

са  благослов за дълги друми,



и под лозите натежали

душата ми за детство жали.

Притича весело момиче -

на мене много то прилича ...



Притича босоного детство

и даде ме това наследство,

което тука, в тебе има,

магия моя, стих  и рима...