Цъфтят ли вишни у дома,
или е розова градина...
в пътека - стръкче на трева,
или мирише на смокини?
Дали е сладка тишина,
листо на пламенна къпина...
поляна с диви семена,
или едно дърво - калина?
Дали това е У ДОМА?
Блести ли сребърна луна
в разляти капки от коприна...
или сред синя тъмнина,
звездите грейват неброими?
Дали във росна ведрина,
се стелят слънчеви килими...
и утро с бяла светлина,
събужда птиците раними?
Дали това е У ДОМА?
Аз търсих, търсих У ДОМА,
във пролети, лета и зими...
във стъпките на есента
и в сплетени, красиви рими.
Но всички птици и цветя,
откривах чужди и незрими...
и някак всичко отлетя -
далечно и недостижимо.
Къде си мое У ДОМА?
Дали те има У ДОМА -
ти търсене необяснимо?
Каква е тази топлина,
копнежна и неустоима?
Дали не е една ръка -
протегната и споделима...
усмивка с нежност на дъга,
душа наречена Любима?
Нима си чувство У ДОМА?
Нима Любов е твойто име?
... разбрах те, свидно У ДОМА,
ти струна си в сърцето всякога,
защото истинското У ДОМА,
не се намира някъде,
а в някого!