Жажда, плът, студено тяло,
полъхът на морски бриз.
Вятърът косите й развява,
поглед вперен във лазурен риф.
\"Мен ме няма\" в шепот хладен,
потопена в утринна роса.
Гледа някак си засмяна,
а лицето, украсено със сълза.
Слънчев лъч я озарява,
снема вечната тъга.
Нейде скри се мрачната омая,
даде път на младостта.