Отронени сълзи...
сякаш есенни листа.
Вятър в тъмните коси...
танц играе през нощта.
Две очи красиви...
тъмни са сега.
Две ръце от студ...
замръзват под дъжда.
А тя, свела поглед натъжен,
боса броди из града.
Дъхът и секва уморен...
Капки пот се стичат по гърба.
Сърцето свито като камък...
безчувствено отляво и стои.
Някой бе откраднал топлия му пламък...
На прах разбил всичките мечти.
Бе готова всичко да прости...
И това, че като сянка броди по света.
Обич безгранична носеше в очите,
а като остаряла кукла бе захвърлена сега...