Говорих си веднъж със стара дама...
говорихме си за ... смъртта...
Тя казваше: \"Смъртта не е измама -
вкопчва се в човека и плътта!\"
Тя казваше: \"Смъртта ни дебне,
откакто се родим на този свят
и само чака душите ни да впрегне
в безсмъртния си адски впряг...\"
Тя казваше, че тази хитра дама
не затваря никога очи.
Работи неуморно и не страда,
дори дете да го боли.
\"Човекът е роден за да умре!\"-
допълваше възрастната дама-
\"Не би могъл смъртта си никой да възпре,
не е като да излекуваш рана..\"
Тя казваше: \"Смъртта не чака -
за нея няма прегради и врати:
дори и млад, ще те качи на влака
и ще открадне твоите старини.
За възрастните тя е зла невеста,
дошла да отведе жениха свой,
но няма точен час на среща
и не подбира как, къде и кой...\"
Тя казваше, че няма избор,
освен да чака своя край,
пресъхнал в нея жизненият извор -
вината в белите коси е май...
Тя казваше...., но АЗ НЕ Й ПОВЯРВАХ,
че за да умреш си бил роден...
Подобни мисли аз отбягвах
и чаках утрешния ден...
Тя казваше... И, да! -
Днес зная, че греши! -
Не е важна смъртта,
а ЖИВОТА В ТЕБ ДА НЕ ЗАСПИ!
Трябва да си като пролетта -
да чакаш зимата да свърши!
Бял косъм признак на смъртта?!
Нима снегът живота ще прекърши?!
Трябва да си сълзите и смеха-
с двете по лесно се живее...
Не ще избягаш от страха,
но с усмивка... и той ще избледнее!
О, да... смъртта не чака..
НО И АЗ НЕ ЧАКАМ НЕЯ!
Дори.. да ме погълне мрака..
ИСКАМ! - ЗНАЧИ... ЩЕ ЖИВЕЯ!