Тя без него дори не живее..
Просто диша в лилав полумракГледа дълго, претърсва звездите
със усмивка на тъжен хлапак.Търси огънче. Сякаш от пура.
И ръждивите къдри в небето.Няма сълзи. И дъжд не трополи,
а тревите умират в полето.Тя не може да диша. Преглъща.
Хапка хляб. И горчиво кафе.А в антрето – якето старо,
като болно и сляпо кутре.Казвай момиче, прошепвай ги !
А пък нощите дълги са. Вечност.
На разсъмване още боли...Кой пробива в сърцата ни дупки
и ги кърпи, когато реши..?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me