Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно
само с поглед един да събаря бетонни стени
и която изпълва с трепет плах или радост тревожна
всички погледи мъжки, скрито молещи \"с мен остани\".
Тя е просто жената, която не знае да плаче -
волен смях пръска бисери в нейните светли очи.
Ни умора и страх, нито делникът нещичко значат,
само гордата сила в тази крехка осанка личи.
Тя пристъпва по прашните улици - стройна газела,
морни сенки се сплитат под нозете и - млади треви,
а под тънката рокля само вятърът вмъква се смело
или гали с гореща ръка плащ от златни коси.
И когато сама преминава през града и тълпата,
всеки дъх затаява. Сякаш в миг един времето спи.
Тя е просто жена, но навярно това е Жената,
на чиято ръка цяла вечност светът се крепи.