................................

Бих намерил утеха и грях във очите й.

Някой каза, приятел, не гледай назад!

Сякаш имаше слънце и мрак във сълзите й,

В онзи малък и толкоз загадъчен свят.

 

Сякаш в тази любов се роди самотата ми!

Не, не казвай, че вечно човека е сам

и преди да я видя, подадох ръката ми

без да знаех, че друго... не мога да дам.

 

Тя ми каза, че само смъртта е орисала

на финалната права да спрем своя път,

заблудените хора, откриват ли смисъла

или просто престават... напред да вървят?

 

Всичко свърши в завинаги грях и безсъние.

Някой каза отново, не гледай назад!

има плитки души, дето носят бездъние

в своя малък и толкоз загадъчен свят...