Твоят ден е усмихната циганка,

ниже шарен гердан от минутите,

омагьосана вятърна скитница,

цвете полско затъква в косите ти.

С пръст рисува сърце по ръката ти.

И се смее, и звънко, и песенно.

Две монети и стигат, а може би

да забравиш тъгата си лесно е.

Само следвай я – тънка и мургава,

нека пее, дори нека лъже те.

Тя нехае за утре, а вчера бе

само спомен за твоето бъдеще.