Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви
на този Свят,
съсухрен от човечност.
Препъвах се във ниски храсталаци,
растящи в прашното
на пътя стръмен.
Събрали след горуните овации,
се кичеха дори с венеца трънен...
Тук съм.
И корени пуснах дълбоко.
От много бури моят лоб е набразден.
Аз хората не гледам от високо,
посрещам ги с усмивка, с \"добър ден\"
Тук съм.
Като бай Димитър живея.
Не мога маскарадно да извивам
и песните си по човешки пея,
псувам,
по някога се и напивам...