Когато е мрачно, когато вали,
когато и тебе те няма,
връхлитат ме мисли, все черни, уви,
пропадам във някаква яма.

Една подир друга безброй светлини
потъват, изгубват се в мрака,
но никой за нищо не пита - дали,
там някъде... някой ме чака...

А времето с време, аз как да сбера,
когато е толкова пусто?
И как се описва със думи това,
с което се прави изкуство?

На мен то ми трябва, тъгувам сега,
макар да съм жив и живея -
потрябва ми времето за красота,
че още за нея копнея.