Толкова съм трудна за преглъщане,
колкото съм мъчна за обичане.
Неочаквана - като завръщане
и неподходяща да надничаш.

И да се затръшваш зад вратата,
няма как от мен да се опазиш.
Враните обичат тъмнината.
Грабвам. И очаквам да ме мразиш.

Бясна. Непобрана в океани съм!
И съм се разголила до пяна.
През гръмоотводи се спасявам.
На градушките тежа във дланите.

Вещица съм! Крия се навсякъде.
Кладите ми дават топлината си.
Виждам те - захвърлен като яхта,
скъп и бял. И толкова уплашен.

Плътно влизам в тъмните ти дрехи,
всяка нощ по малко отеснявам.
И на дъното съм ти утеха -
със студена ласка те спасявам.

Глупости! Съвсем си се объркал!
Смърт ли?! Не. Не съм. Тя е добрата.
Толкова съм трудна. Като ъгъл.
Бавно неумиране. Тъгата.