Потъваше една душа в морето от лъжи,
но никой не подаде си ръката
и никой не понечи в този миг да я спаси.
Замина си! Удави се душата.
Вълните се събираха като пиедестал
над мястото, където тя потъна.
А хилядите лодки отминаваха без жал
и никой не обели нито дума.
Минаваха годините, родиха се вълни,
заблъскани от вятърните хали.
И други лодки плаваха из тъмните води,
за страшното убийство не разбрали.
Но всяка вечер гибелното място оживяваше
и дишаше със пясъчни гърди,
Огромна паст поглъщаше що кротко, кротко плаваше
в стомаха на морето от лъжи.
И хилядите кораби, с най-смелите моряци,
подводници титаниеви дори
изчезваха във бездната, без да оставят знаци,
погълнати от морските усти.
И днес, хилядолетия са минали навярно,
но тайната остана неразбрана.
И хиляди са писали - ту вярно, ту невярно
за мястото, където всичко стана.
Една душа, потънала в морето от лъжи,
но никой не подаде си ръката.
Удави се! Замина си! И никой не спаси
в Бермудския триъгълник - душата!