Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Три неща в живота най-мразя –

предателството, лъжата

и фалшивата поза.

И съм с нюх на пустинна лисица.

Всяка поза изкусно надушвам -

под камък, зад камък, все тая,

забелязвам я с око на орлица.

И я разкъсвам.

Внезапно връхлетяло предателство

загръщам със късчета неприсъствие.

Ако обаче поискат ми прошка -

не им давам тази възможност.

Просто няма такава.

Готова съм да простя за лъжата,

която неволно изричат,

но думите лъскави за оправдание

оставям безмълвно да хлипат

винаги във краката ми.

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Два пълнителя в лъжата изпразвам,

третият е от стиха ми.