Скубех опашки на дяволи,
преди да хукнат, ги кръстех.
Гниеха райските ябълки.
Адамовци ми се мръщеха.
Беше и тъжно, и смешно.
Змията чакаше лятото.
По кожата ми гореща
зрееха нови ябълки.
Виждаш, не съм светица.
Просто дочаках ръцете ти.
Трева съм. Не ме разпитвай
защо не станах безверница.
Старците-намъни помнят,
казват - родена съм бяла.
Тялото ми се ронело,
душата останала цяла.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me