Гарата е хвърлена зад къщите...
Важен влак освирква тишината.
Пейките изглеждат недовършени
под пресъхналия влажен вятър.

Куфарите дремят като гости.
Ресторантът пие осма бира.
Хърбав лай маркира павилиончето,
а дърветата са сеирджии.

Бързата луна се врязва в релсите
като трън под нокътя на скитник.
Тъмнината бавно сгъва вестника,
в който Господ пишеше молитви.