Тръгнал по трънливия път,
търсиш своето място,
за почивка няма кът-
винаги си натясно.

Да си верен искаш
на твоя път и цели,
идеалите си стискаш,
а мечтите са умрели!

Борбата никога не спира,
но борбата е лъжа-
всеки губи и умира
следвайки едва мечта (смъртта).

Има ли смисъл в това
да преследваш нещо нереално -
вчера, утре и сега
всичко свършва тъй брутално.

Но надеждата умира
самичка, винаги последна,
а борбата пак не спира
тъй безсмислена и вредна-
на душата тъжна и мъчена
смъртен акт отдавна и е връчена!