Бях дете, всичко беше толкова лесно...
всеки ден се случваше нещо интересно...
Нямах грижи и се радвах, че живеех,
за още един слънчев лъч копнеех...
Имах свойй собствен свят,
на мечти и любов той бе богат...
В него нямаха място фалша и лъжата,
там винаги царуваха истината и добротата...
Винаги небето беше ясно,
всичко бе някак по своему прекрасно...
Вярата никога не ме напускаше,
нощта сякаш изобщо не се спускаше...
Така се нижеха дни, седмици, месеци, а после и години...
ала след време нещата не останаха толкова красиви...
Пораснах, осъзнах, не всичко в света е красиво,
винаги има нещо черно, тъмно... може би по своему бодливо...
Преживях много разочарования и болки,
разбрах, че хората просто са жестоки...
Жестоки по природа, зли по душа,
опитващи се да надвият своята съдба...
Бягащи от идващия край,
страхуващи се от тъмния безкрай...
И все пак вярващи, че са велики, даже много силни,
ала какво ако са само ангели безкрилни...?!
Нима ще спрат и ще се осъзнаят,
едва ли след като се опитват само да ме закопаят...
Не им пука за това как се чувствам аз...
и колко болка понасям всеки час...
Стоях и гледах как светът ми рухва,
как вятъра последните основи духва...
От него не остана нищо, както и от мен -
онова момиче изчезна в онзи ден...
Когато светът ми показа колко несправедлив е той
и че животът, който имам, едва ли не – не е мой...
Опитах да се боря, но защо напразно очите си изплаквах -
този свят не е това, което очаквах...!!!!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me