Този сайт, натежал от слова,
за мнозина от нас е утеха,
ту изпълнен с красиви цветя -
ту с любов, ненадейно отнета...

Оцветен е във жълто - златист -
пристан светъл, за творческа грижа,
той за всички е белия лист,
върху който талант се излива.

С безкомпромисни чувства лети,
в дива болка скърби или пее,
но оставя горещи следи
във сърцата... тупти и живее.

Размечтани на ум и на глас,
по-добри да сме, по-отзивчиви,
не усещаме, в кой точно час,
между нас - любовта разменили,

лудо списваме свойте съдби
и защото сме тъй романтични,
коментираме чужди творби
в \"напиши коментар\" или \"лични\".

Този сайт като малко дете,
по поляните дето все тича,
възмъжава, едрее, расте,
на красиви дела ни обрича.

Той любовния огън кладе
или буря нечакана - страшна,
безнаказано граби, краде
от душата - измъчена, прашна...

Ала търсим го с жадни очи,
търпелив, докачлив, безметежен,
този сайт, преизпълнен с бодли -
често лют, а понякога - нежен.

За кого ли е свещ във нощта?
За кого - страшна болест, зараза?
Колко хора пропъди така,
със букетче трънлива омраза?

Колко пъти зове ни на бой
из дълбоките свои покои?
Колко пъти намразван бе той?
Колко пъти обикван - защо ли?

Този сайт е и минно поле,
сътворил не една поразия.
В него вият и зли ветрове -
неразумна, човешка стихия...

Най-подир, този сайт е съдба,
доброволно от всеки избрана...
Той е скрил и една красота,
тъй красива, желана, мечтана 

и от мен!