Аз съм човек, който трудно решава,
но ето ме, все пак, накрая реших
да драсна за туй, дето мен отличава
от другите хора – разкриващ ме стих!

Държа на семейството, свидния дом,
на всичко красиво се дълго любувам,
с безмерната алчност живеем в разлом,
а мерзост и завист – дори не сънувам!

Спортът от малък в сърцето ми грее,
а футбол и хокей открай обожавам,
любов апелирам навред да се лее,
умника го хваля, мъдрец – уважавам.

Чета и творя, но единствено в рими(!),
на всички останали дузпата бия,
човешките грешки за мен са простими,
глупакът ме дразни, а бягам от злия.

Простак, некадърник, мазник, лицемер –
в творби и на живо осмивам,
на слаб и невеж пък акъл, с капкомер,
опитвам, но рядко наливам.

Суета, арогантност, църкви фалшиви –
открито, без жал атакувам,
а тъп бюрократ и управници криви –
под път и над път критикувам!

На властни особи – война обявявам(!),
свободният дух ми е първи другар,
със никой и никога аз не сравнявам
живота, на който съм Аз господар!

Не гледам сапунки, бози, новини –
разбрах, че от тях най-напред затъпявам,
съвети приемам (по-скоро добри)
и много допада ми също да давам.

За маса и работа − сигурно ставам,
с колеги съм винаги бивал коректен,
приятел във нужда – ръка му подавам,
а в разговор с някой – тактично-директен!

Децата обичам и с тях си играя,
геройски постъпки ме само разплакват,
на болката стискам и хаос не трая,
пристигам навреме, кога ме очакват.

Приятелят в култ е издигнат при мене,
във стихове силния дух възхвалявам,
не падам пред никого аз на колèне,
на волята своя се все уповавам.

Неправдата гоня, корупция мразя,
зад гледната точка на други заставам,
безстрашно проблемите винаги газя,
пред нищо и никой се аз не предавам!

Да философствам се увличам,
назад избягвам да поглеждам,
във чуждо канче не надничам
и нямам нужда от надежда!

Доброто нивга не забравям,
от реч пред хора се стеснявам,
срещу страха си се изправям
и го така преодолявам!

...И нали съм ироничен,
тук ще кажа: „Имам спомен,
че съм леко саркастичен
и навярно доста...

...скромен!