Лесно е да ме обичаш
когато тичам по стълбите,
когато в смях се обличам
или във песен на гълъб,
но щом кафето в очите ми
в сянката се изгуби
и се отчаят смешинките,
и стане толкова трудно
да изкача стъпалата,
високи като излитане
и се опра на стената,
като на пояс спасителен,
слаба и колко различна-
тогава
ще ме обичаш ли?