* * *
Тихо - спускащият се мрак,
на брега на заспало море.
Вълни - златен гребен,
впиващ се в пясъка.
Някъде - долавя се звук,
на свиреща флейта.
Китара припява,
с нежните си струни.
Изпълва се - тишината.
Там някъде изгря звезда.
Не е ли вечерница това?
На луната подсказваща път.
Вечер.
Тишина.
Изпълнена с любов.