Ти знаеш ли какво е по малко да умираш? Всеки миг да чезнеш, да усещаш как зрънце по зрънце губиш себе си?!
Ти знаеш ли да бягаш от душата си? Да търсиш брод в изтерзани мисли? Да потъпкваш чувства - желани така силно от теб? Да мразиш себе си, заради светли чувства и мечти?
Ела при мен, когато САМ срещу себе си застанеш, когато САМ погубиш си душата, за да забравиш незабравимото, когато погледнеш желаното с отвращение.
Тогава само ще узнаеш и как боли и как не стигат сълзите. Тогава само ще сме равни- ТИ и АЗ! До тогава - ти си жив, а аз полужива!!!
И все пак поклон пред любовта ти, заради която всичко е само спомен, заради която се превърнах в пустош, Благодаря ти за "ЛЮБОВТА"!!!
Аз отдавна погребах душата си - убих я, за да не те търси! Сега с удоволствие ще гледам как погубваш своята!!!