След теб различно гледам на света... Не виждам красотата на Луната, звездите, пъстрите цветя. Обичах аз да вдишвам аромата ти, изпълваше с благоухание планетата ми, но как не долових зад нежността ти жалките ти хитрини. Без теб ще трябва отново себе си да припозная и своята планета старателно да подредя. А ключът оставен ми от теб ще изхвърля в бурното море. Ключът към твоето сърце и ще трябва да забравя, че някога той мой бил е. И сякаш непознат сега за мен си ти... Тогава защо си още в моите мечти, в сърцето ми, след като всичко в мен опустошаваш. Кой номер съм по ред в списъкът ти от жени, кое сърце, което безпощадно ти разби. Ти притежаваш изкуството да разрушаваш.