Ти малка се роди, отгледах те трудно. Бе покрита с бодли, но и толкова чудна. В моят мрак пламтя необятна и красива. С ветровете летях - беше толкова жива! Изведнъж те убих и ти сякаш угасна... Болката ти изпих завладяваща, бясна. После те заточих в грозна забрава - ала в себе си скрих от твойта жарава...
