StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,961
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,692
   Точки: 2,647,789
   Съобщения: 155,649
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тежка орисия

Спомените, казват, са вечни,
че са от безплатните неща по света,
ала понякога са толкова далечни,
че хаос потушава в нас мира.

Ти не си виновна, че болестта в теб раздира
малки рани, но дълбоки и неизлечими,
че Бог каквото дал егоистично си го прибира
и оставя празни думи и страдания невъобразими.

Навярно аз съм слаба, но не мога да приема тази орисия.
Блъскам, тръшкам, клатя глава и отказвам да повярвам.
Бягам от реалността, а тя се забива в мен като бургия,
протягам ръка към лъжата, а докосна ли я, се опарвам.

Защо човешките очи са толкова замъглени? 
Защо проглеждат през розовите очила, когато поискат?
Не можем ли винаги да ги носим, макар и заблудени
да са нашите души, и болката да подтискат?

Страхувам се вече дума да промълвя,
гледам те, а очите ми сами се пълнят.
Защо не мога какво преди да те доближа,
да те докосна и смеховете ни да се допълнят?

Не ме ли помниш вече, защо съм ти толкова непозната?
Защо извръщаш поглед, сякаш пред мен се срамуваш?
Защо лек няма, щом медицината ни е толкова богата? 
Болезнена лъжа е, но вярвай, сега сънуваш.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2015-04-13
прочитания: 219
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход