Тежа ли ти? В това ме бива сякаш,
да бъда паметник на скръб и болка.
да съм застиналия лик на „Някога”,
издигнат гордо от горчиви спомени.

В гърба ти аз, безизразно вторачен,
ще чакам мирно поглед да извърнеш
и да погледнеш пак, където грачат враните,
към онзи път, от който няма да се върнеш.

Заклещен ли си в каменните ми обятия,
ще ти присяда моя хлад във гърлото,
без глас ще теглиш в спомени цената ми,
докато с гума триеш редовете „Бъдеще”.

Тежа ли ти?
Издигнат съм от камъни,
с които тоя свят свирепо те замерваше,
но всъщност Ти събра ги всички заедно,
когато се отказа от копнежите.