Театър ли?
Нима това не е живота?
Забързан, отминаващ покрай нас.
Какво като душата страда?
Едва ли туй е видно за някого от Вас!
Безумна е тази сцена тъй голяма.
Обсебила е всекиго от нас,
и жалко, че не ни остава време
да забележим другия до нас!
Заровени в много грижи,
жадуващи за приказния свят
пропускаме да отбележим
пътечките оставени от нас.
Но знаеш ли безкрая е далече
а там е приказният свят
до нас е само сцената, която
споделяме с любимия човек,
и тази сцена е, която
осмисля нашият живот!
Изпълва го със смисъл, обич,
надежди плахи и мечти,
и сътворява чудесата
в жадуващите ни души!