StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,904
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,049
   Точки: 2,667,973
   Съобщения: 172,230
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Те са еднакво далеч и встрани от сърцето

Зад храма на надеждите припалвам
една свещица сумрачна в полето.
Ще я съзре ли бог,
              търкулнал зар фронтално,
в посоките беззвезди на небето.
 
Когато свири вятърът на тишината
с лъка на най-безструнната цигулка,
приижда ехото
                       нечута безвъзврата 
превърнато в невидима светулка.
 
Пристигат ангелите на криле да вземат
последното ми зрънце звездна вяра.
Сияйно втренчено, преди да го отнемат
и го превърнат в планина от изневяра.
 
Зад храма на надеждите припалвам
една свещица сумрачна в полето.
Със сетни сили любовта погалвам,
а ад и рай
                встрани са от сърцето.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-05-17
прочитания: 34
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход