Тази вечер душата ми плаче
като малко дете, без баща,
като дрипаво, бедно сираче,
непознаващо ласка, хвалба...

Греховете ли в мен се събраха
или носех ги в себе си аз?
Всички мои надежди умряха
щом замина си татко от нас.

Помня - плаках, и плаках горчиво,
без да зная дали ще летя
с тая болка в сърцето ми диво,
отпечатала ярка следа,

за онези години, в които
свое радостно детство живях
и за минало - днес поизтрито,
невидяло ни злоба, ни страх.

С пролетта, в мойта бащина къща,
много птици ще свият гнезда,
а към нея с тъга ще ме връща
онзи огън горещ - любовта.