Дъжда да пише стихове мечтае,
ала азбуката не знае.
Затова,
понякога се ядосва и лудо гърми,
от яд се паникьосва,
и превръща музата си в сълзи.
Не тъгувай приятел!
Аз вместо теб ще съчинявам,
нежни строфи,
когато дойдеш ще ти подарявам.
Ще рецитирам поеми,
от прозореца отворен -
и щом загърмиш -
ще знам, че си доволен.
Дъжда легенда за душата на поета знае,
и затуй да пише стихове страстно той желае...