Звярът я дебнеше нощем,
той знаеше всичко за нея.
От сенките в старата къща,
следеше той своята фея.

И се усмихваше скришно,
щом тихо си затананика.
Очите му светеха хищно,
щом някой за нея попита.

Звярът се качваше нощем
в спалнята, докато спеше.
А тя май не знаеше още,
че в нощите негова беше.

И галеше нежно косата й,
гледаше как се усмихва.
Знаеше, че под ръката й,
черният гняв в него стихва.

Звярът я имаше нощем,
денем се криеше, спеше.
Той май не знаеше още,
че през деня неин беше.