StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,039
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,805
   Точки: 2,648,303
   Съобщения: 155,473
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Татко отдавна не ходи навън

Броя до сто или броя до три,
но детството ми, то не си отива.
Не искам нищо да се промени.
За щастието има ли мерило?

Дали се припознавам в силует
и в капки пот на сянката по кожата.
Баща ми остаря без страхове
и колко му е истинска умората.

Сбогуване със син. Не преболя.
Той губи равновесие сред хората.
Цигара е изпушена солта.
Отдавна отеснял му е прозорецът.

Татко отдавна не ходи навън.
Бързам към него.Така, да го видя
и да го скрия в най-свидния сън.
Има ли болка без време и име?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2016-08-03
прочитания: 272
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход