Търсих много... Какво? Не разбрах,
не, не срещнах мотив за забвение,
стари стъпки, следи не събрах,
аз не газя в трева до колене,
с тежки думи на гняв и молитва
бях готов и във огън да скоча,
тук животът е повече битка,
тя не свършва до храма оброчен,
а мастилото все не засъхва,
за да стане каквото съм писал,
ето вятърът вече полъхва,
аз съм сякаш от друг неорисан,
много учих през всички години,
не намерил мотив за забвение,
моят дух не отвъд е преминал,
аз отдавна не чакам знамения,
мога всичко сега да поискам,
бели рози, лалета, бодили,
всички стаи, просторни и чисти,
не за мене света са прикрили
и не гледам дори в огледало,
всяка рамка лика ми огражда,
само дишам, издишвам във бяло,
греховете ми огън подклаждат...
Търсих много... Какво? Аз не зная
и не стигам последната мисъл,
да живея с любов е омая,
аз съм себе си някак орисал.