Бавно стъпвам, следите събирам,
посоки полепват по морни нозе.
Мъглите да изсъхнат простирам
на усукано от кръстопътища въже.

На вятъра риза уших от капчуци
денем за късмет да плисва вода,
от чановете крада медните звуци,
на седенки тайно задяват нощта.

Разплитам звезди, събличам небето
от сребърни нишки навивам кълбо…
Търкулвам се по изгрева, там където
полепва утрото, като прашинка в око.

Преобличам сълза в щастлива орисия
пресявам тишината през дума една.
Ъгълче от сънища в пазва щом скрия,
огънена лумва нестинарска душа.