Тъмнината снове, с червена връзка докарана,
сякаш на танц ме зове-
дръзка и с правилата скарана.
Развява насреща черни къдрици,
разпалва страсти неусещани,
дава ми свободата на хиляди птици.
Тъмнината ме носи,вървим двама влюбени и боси.
Смее се до мене от лудост засияла,
дъхът ми стаен е,
тя от хубост тръпне цяла.
Тъмнината се спуска ,и ме хваща за ръка-
обзета от чувства с неизмислени още имена.
Тръгвам с нея, не познаващ отричане, не търсещ мотиви,
тръгвам с нея, за да се обичаме и да бъдем щастливи.